Непреодолимата скръб за домашния любимец
Неотдавна с жена ми преживяхме едно от най-мъчителните тествания в живота ни - евтаназията на обичаното ни куче Мърфи. Спомням си по какъв начин реализирах зрителен контакт с Мърфи мигове, преди да поеме последния си мирис - той ме погледна с взор, който беше благо комбиниране от комплициране и сигурност, че всичко е наред, щом и двамата бяхме до него.
Когато хората, които в никакъв случай не са имали куче, виждат безутешен за гибелта на домашния си любим другар, те евентуално си мислят, че всичко това е прекомерна реакция - в последна сметка това е „ просто куче “.
Тези, които са обичали куче, обаче знаят истината: вашият личен домакински любим в никакъв случай не е „ просто куче “. Имам доста другари, които с виновност и стеснение са ми признавали, че са скърбили повече за загубата на куче, в сравнение с за гибелта на другари или родственици. Изследванията удостоверяват, че за множеството хора загубата на куче е съвсем във всяко отношение сравнима със загубата на обичан човек.
За страдание, в нашите културни обичаи липсват скръбни ритуали за домакински любим, няма некролози в локалния вестник, няма религиозни работа - все неща, които да ни оказват помощ да преодолеем скръбта си по един от най-скъпите членове на фамилията си.
Може би, в случай че хората осъзнаят какъв брой мощна и интензивна е връзката сред човек и неговото куче, такава тъга ще стане по-широко призната. Това би помогнало доста на притежателите на кучета да интегрират гибелта в живота си и да им помогне да продължат напред.
Антропологът Брайън Харе създаде „ Хипотезата за опитомяване “, с цел да изясни по какъв начин кучетата са се трансформирали от своите предшественици - сивите вълци - в обществено квалифицирани животни, с които в този момент взаимодействаме по съвсем същия метод, както взаимодействаме с други хора.
Може би една от аргументите връзките ни с кучетата да бъдат даже по-удовлетворяващи от човешките ни взаимоотношения е, че кучетата ни дават такава безусловна, безкритична позитивна противоположна връзка. Както споделя остарялата сентенция - „ Дано да стана подобен човек, какъвто кучето ми счита, че към този момент съм “.
Кучетата са селективно отглеждани през поколенията, с цел да обръщат внимание на хората, а ЯМР сканирането демонстрира, че кучешкият мозък реагира на похвалите от стопанина си също толкоз мощно, колкото и на храната (а за някои кучета похвалата е даже по-ефективен тласък от храната). Кучетата разпознават хората и могат да се научат да схващат прочувствените положения на стопанина си единствено по изражението на лицето. Научните проучвания също сочат, че кучетата могат да схванат човешките планове, да се опитат да оказват помощ на притежателите си и даже да заобикалят хора, които не са в положителни връзки със стопанина им или противоположното.
Не е изненадващо, че хората реагират позитивно на такава безкористна любов, помощ и преданост. Само като погледнете обичаното животно - това към този момент може да ви накара да се усмихнете. Собствениците на кучета средностатистически са с по-високо богатство и са по-щастливи спрямо тези, които имат котка или въобще нямат домашни любимци, сочат изследвания.
Загубата на куче също може съществено да наруши всекидневието на стопаните. Ежедневните им графици, даже проектите им за отмора - се въртят към потребностите на техните домашни любимци. Промените в метода на живот и рутината са някои от главните източници на стрес.
Според скорошно изследване доста опечалени притежатели на домашни любимци имат видения, като че ли скъпото им създание още е тук - чуват звуци и придвижвания, които асоциират с починалия любим. Това се случва нормално скоро след гибелта му, изключително измежду притежателите, които са имали доста дълбока връзка с четириногите си другари.
Спорен е въпросът дали би трябвало да се вземе ново куче след гибелта на предходното. Психолозите са на разнообразни отзиви по този въпрос. В последна сметка за всеки собственик отговорът е друг.Много ми липсва моето кучето. Но съм сигурен, че съм подготвен през идващите години още веднъж да мина през това тестване.
Източник
Когато хората, които в никакъв случай не са имали куче, виждат безутешен за гибелта на домашния си любим другар, те евентуално си мислят, че всичко това е прекомерна реакция - в последна сметка това е „ просто куче “.
Тези, които са обичали куче, обаче знаят истината: вашият личен домакински любим в никакъв случай не е „ просто куче “. Имам доста другари, които с виновност и стеснение са ми признавали, че са скърбили повече за загубата на куче, в сравнение с за гибелта на другари или родственици. Изследванията удостоверяват, че за множеството хора загубата на куче е съвсем във всяко отношение сравнима със загубата на обичан човек.
За страдание, в нашите културни обичаи липсват скръбни ритуали за домакински любим, няма некролози в локалния вестник, няма религиозни работа - все неща, които да ни оказват помощ да преодолеем скръбта си по един от най-скъпите членове на фамилията си.
Може би, в случай че хората осъзнаят какъв брой мощна и интензивна е връзката сред човек и неговото куче, такава тъга ще стане по-широко призната. Това би помогнало доста на притежателите на кучета да интегрират гибелта в живота си и да им помогне да продължат напред.
Междувидова връзка като никоя друга
Какво тъкмо имат кучетата, което кара хората да се свързват толкоз тясно с тях?През последните 10 000 години кучетата са се приспособили към живот с хората. Справили са се чудесно. Те са единственото животно, което е еволюирало особено, с цел да бъде наш сателит и другар.Антропологът Брайън Харе създаде „ Хипотезата за опитомяване “, с цел да изясни по какъв начин кучетата са се трансформирали от своите предшественици - сивите вълци - в обществено квалифицирани животни, с които в този момент взаимодействаме по съвсем същия метод, както взаимодействаме с други хора.
Може би една от аргументите връзките ни с кучетата да бъдат даже по-удовлетворяващи от човешките ни взаимоотношения е, че кучетата ни дават такава безусловна, безкритична позитивна противоположна връзка. Както споделя остарялата сентенция - „ Дано да стана подобен човек, какъвто кучето ми счита, че към този момент съм “.
Кучетата са селективно отглеждани през поколенията, с цел да обръщат внимание на хората, а ЯМР сканирането демонстрира, че кучешкият мозък реагира на похвалите от стопанина си също толкоз мощно, колкото и на храната (а за някои кучета похвалата е даже по-ефективен тласък от храната). Кучетата разпознават хората и могат да се научат да схващат прочувствените положения на стопанина си единствено по изражението на лицето. Научните проучвания също сочат, че кучетата могат да схванат човешките планове, да се опитат да оказват помощ на притежателите си и даже да заобикалят хора, които не са в положителни връзки със стопанина им или противоположното.
Не е изненадващо, че хората реагират позитивно на такава безкористна любов, помощ и преданост. Само като погледнете обичаното животно - това към този момент може да ви накара да се усмихнете. Собствениците на кучета средностатистически са с по-високо богатство и са по-щастливи спрямо тези, които имат котка или въобще нямат домашни любимци, сочат изследвания.
Като член на фамилията
Неотдавна учени оповестиха за забавно свое изобретение: в фамилии с куче, постоянно се случва да го извикат простъпка с името на някое от децата, така както това се случва, когато едното дете бива извикано с името на друго дете от фамилията. Случва се постоянно сред хора, които се обичат и са доста близки - сред членовете на едно семейство. (Любопитното е, че сходно комплициране рядко се случва с имената на котки.)За скръбта
Психологът Джули Акселрод споделя, че загубата на куче е толкоз мъчителна, тъй като притежателите не губят единствено домашния любим. Това може да значи загуба на източник на безусловна обич, главен сателит, който обезпечава сигурност и комфорт, за някои кучето е като лично дете.Загубата на куче също може съществено да наруши всекидневието на стопаните. Ежедневните им графици, даже проектите им за отмора - се въртят към потребностите на техните домашни любимци. Промените в метода на живот и рутината са някои от главните източници на стрес.
Според скорошно изследване доста опечалени притежатели на домашни любимци имат видения, като че ли скъпото им създание още е тук - чуват звуци и придвижвания, които асоциират с починалия любим. Това се случва нормално скоро след гибелта му, изключително измежду притежателите, които са имали доста дълбока връзка с четириногите си другари.
Спорен е въпросът дали би трябвало да се вземе ново куче след гибелта на предходното. Психолозите са на разнообразни отзиви по този въпрос. В последна сметка за всеки собственик отговорът е друг.Много ми липсва моето кучето. Но съм сигурен, че съм подготвен през идващите години още веднъж да мина през това тестване.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ